Много неща могат да се кажат за Border war 5 - OP Warhammer. Много приказки може да си изговорим за играта като цяло. Длъжен съм, обаче, да започна с едно: ПОКЛОН, момчета! Поклон пред несломимия ви дух, пред силата и упоритостта, пред храбростта и безстрашието, с което се хвърляхте в боя! За мен беше чест да съм част от славната българска рота! Вие поставихте началото на още една легенда- за страшилищата от България. Засега не мога да пиша дълго и изчерпателно за четирите дни, които изкарахме там, но искам всички да чуят, как се докоснахме до подвига на нашите деди и прадеди при Одрин... Да чуят, как чешките гори шумолят и вятъра запява песен за българските легенди. --------------------- Още при първия контакт с „лошите”, се наложи да ги изринем. Нямаха шанс, горките. Атаката бе смазваща! Две отделения- 25 бойци от „Браво” и „Чарли”, атакувахме около 20- 30 каски, от „Ташак форсес”. С викове „Ура” тръгнахме в атака, а половината от каските направо се РАЗБЯГАХА! Другата половина загинаха безславно още в първите секунди на боя. Тези, които все пак се върнаха, бяха изклани до крак. Битката приключи за 3-4 минути и поляната се изпълни с оранжеви шапки и жилетки. Никога няма да забравя страха, който изпълваше очите на каскаджиите- те бяха убедени, че ще ги изядем живи. Буквално! Другата история- Old Colonial Fort... Всичко започна случайно. Нямахме никаква разузнавателна информация за съществуването му. Не знаехме, че е във владение на „лошковците”, не знаехме и колко бяха. Просто минавахме оттам, на път за основната ни задача. Челото на колоната, братята румънци от Голф Две попаднаха под обстрел. От една височина започнаха да стрелят и по Голф Едно, демек по нас. Това и рапортувахме на взводния командир- стрелят от скалите... Всичко беше стандартно- опит за заход по левия фланг от Голф Едно Алфа, спрян от приятелски огън. „Нашите” италиянци от Голф Две, естествено, стреляха по всичко, което мърда, но най- вече по момчетата от Алфа. При опита да заемем по- предни позиции, момчетата от Чарли попаднаха под масиран обстрел и много от тях паднаха поразени. Италианците опитаха заход и атака, и измряха за секунди. Румънците се биеха на десния фланг като лъвове, но и те даваха много жертви. Тогава дойде командата- АТАКА! Тръгнахме напред през долчинката. Каква беше изненадата ми, когато залегнах зад една височинка и погледнах нагоре- две амбразури и укрепени позиции пълни с „Таск форсес”. За мен битката приключи сравнително бързо- успях да гътна два „тефлона”, но от амбразурата ме поразиха. Секунди след като усетих попадението, чух викове „командира е ударен” и започна „магията на българските гласове”- отделението покри с огън врага, и даде възможност на момчетата да ни изтеглят на безопасно място, където медиците лекуваха ранените. А височината на форта бе огласена от рева на атакуващите, писъците на ранените... Раната ми не беше сериозна, и след обработка от медика тръгнах нагоре по склона. Пред очите ми се разкри страховита картина- форта беше паднал, нашите момчета го бяха прочистили. Хората бяха уморени, с изпънати лица, но в очите им се четеше странна смесица от чувства- щастие, устрем, умора... Бяха превзели укрепена точка, с бункери и траншеи, с укрепени картечни гнезда... Бяха превзели непревземаем форт. По- късно, самите организатори на BW останаха изумени от подвига на българите, защото откакто е създаден преди няколко години, форта никога не е падал. Е, отидохме, видяхме и го превзехме! Има нещо много важно, което трябва да се запомни: в тази епична битка българския взвод даде 4 свидни жертви. Четири. Или както се казва, САМО четири. Но! Нито един ранен не остана без медицинска обработка. Нито един! Всички ранени бяха осигурени, изтеглени и лекувани. На 100 %. Запомнете това... И сега настръхвам, когато спомените ме връщат към битката. И искам да се поклоня на момчетата, които дадоха всичко от себе си в тази битка. Поклон, момчета! Вие наистина се докоснахте до вашите деди, и доказахте, че българския боен дух е несломим!   |
РОГИНФОРМБЮРО >