Поручик Любен Кондаков е роден в Сливен на 14 април 1915 г., а загива на 17 април 1943г. на 29 години.

Бил е инструктор в изтребителната школа за висш пилотаж, впоследствие преминава в Трети орляк и е един от най-добрите български пилоти по това време.

Обучаван е в България и в изтребителната школа край Верхойген в Германия. Там, като съюзници, българските летци са обучавани на висш пилотаж.

“Символичната война”, в която през 1941 г. е вкарана България, скоро придобива реални измерения. От втората половина на 1943 г. България става обект на масирани бомбардировки на съюзническата авиация ­ като елемент от провежданата от тях въздушнонастъпателна операция на Балканите.

Срещу армадите от англо-американски самолети се изправят българските летци изтребители. Целта на отбранителните действия на 6-и изтребителен авиополк е да се защитят населението и държавата от бомбардировките, отнемащи живота предимно на мирни граждани.

Третият удар по столицата е проведен на 10.12.1943 г. В него вземат участие 50-60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър", Които са охранявани от 60 изтребителя П-38 „Лайтнинг".

Срещу тях излитат 24 „Девоатен" от 2/6 орляк и 17 Ме-109 Г-2 от 3/6 орляК. Атаките на българските изтребители разстройват бойния строй на бомбардировачите, които пускат бомбите си напосоки.

Повредени са три противникови бомбардировача- от поручик Асен Ковачев, поручик Любен Кондаков и фелдфебел Александър Петковски и четири изтребителя П-38 “Лайтнинг".

Във въздушен бой с противникови бомбардировачи загива Командирът на 652-ро ято от 2/6 орляк Капитан Павел Лазаров Павлов.

6-и изтребителен авиополк посреща тревожното утро на 30 март 1944 г. едва с 66% боеготова техника.

Жителите на София все още не са се съвзели от нощната бомбардировка и отново чуват воя на сирените. Във въздушното пространство на страната навлиза най-голямата до момента формация на съюзниците, състояща се от 253 бомбардировача В-24 Liberator, 114 В-17 Flying Fortress и 223 изтребителя P-38 Lightning. Тя лети в два ешелона на интервал от 50 минути. Във височина групите с различно тактическо назначение заемат пространството между 4000 и 10 000 м.

След сигнала за тревога, подаден в 9,30 часа, излитат 28-те изправни девоатина от ятата на 1/6 и 4/6 изтребителен орляк. Пет минути по-късно височина започват да набират 20-те месершмита от 3/6 изтребителен орляк.

Падналите на летателното поле на Враждебна 12 фугасни бомби по време на нощното нападение забавят 2/6 изтребителен орляк и 19-те Ме-109G от 642-ро и 652-ро ято, както и 6-те D.520 от 662-ро ято се вдигат едва в 9,50 часа.

Така срещу близо 300 ударни самолета от първия ешелон на американското авиационно обединение се насочват 73 български изтребителя, отново принудени да действат последователно, и то при общо съотношение на силите 8:1.

Първи срещат противника над линията Перник ­ Брезник пилотите от 3/6 изтребителен орляк. Те са успели да наберат височина и първите месери от 692-ро ято с изсипано полутоно почти отвесно се спускат от 8000 м, за да атакуват бавно носещите се към София на километър и половина под тях Flying Fortress.

Командирът им поручик Любен Кондаков още с първите си изстрели отбелязва добри попадения и една от “крепостите” потъва с два димящи двигателя. 

Боят между изтребителите се разпада на множество огнища, заели големи пространства над Софийското поле и западно от него.

Сам и увлечен в противоборство с група лайтнинги, загива фелдфебел Христо Цанков.

Самолетът му се разбива край с. Гълъбник (Радомирско). Прострелян е и месершмитът на поручик Борис Дамев, но той успява да го приземи до с. Хераково, близо до летище “Божурище”.

Загубите не сломяват духа на българските пилоти и скоро един Р-38 започва буйно да гори и пада след точната стрелба на подпоручик Генчо Иванов.

Силите на американските ескортиращи изтребители остават разпръснати, което дава възможност на долетелите D.520 от 1/6 изтребителен орляк, водени от командира си капитан Марин Петров, да постигнат още две победи.

Поручик Богдан Йорданов и подпоручик Васил Шишков се възползват от благоприятното съотношение на силите, добрата маневреност на френските изтребители и дулната мощ на бордовото си въоръжение и свалят своите жертви край с. Гълъбник и Плачковица планина.

На 17 април 1943г. Кондаков водил неравен въздушен бой с 8 американски и английски авиона, разказват в спомените си неговите другари.

Той бил командир на Втора ескадрила. Излетял от Бужурище, начело на един от орляците от 18 аероплана. Имали мисия да пресрещнат врага далеч от столицата.

Насреща им налитала страховита армада от вражески самолети - 300 бомбардировача Б-17, Б-24 и "Либърейтър", ескортирани от 100 изтребителя "Лайтнинг", "Мустанг" и "Тъндърболт". Те превъзхождали по численост 10 пъти нашите два орляка.

Формацията на Любен Кондаков станала жертва на самозаблуда и липса на разузнаване. Българите не разпознали ято чужди "мустанги" и ги подминали. Виждали ги за първи път. Силуетите им - малки кръстчета, отдалеч наподобявали на германски "месери".

Нашите летци се оказали ударени в гръб и обградени. Когато измамата била открита и оповестена по радиото, всеки започнал да се пази от всекиго. На "Черния Великден" загинали шестима наши пилоти.

Кондаков също попаднал в клещи под кръстосания огън на две четворки вражески самолети.

Въпреки че дълго им се изплъзвал с майсторски маневри, бил улучен, свидетелстват участници в сражението. Използва релефа ­ лети по долината на река Струма, но в района близо до селото, заради едни тополи, е принуден да набере височина. Тогава го разкриват и го прострелват.

Загиват 4-ма пилоти от 2/6 орляк- подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев и 2-ма пилоти от 3/6 орляк- поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов.