Генерал-майор Стоян Илиев Стоянов е български военен летец и ас от Втората световна война.

Роден е на 12 март 1913 г. в с. Галата, днес квартал на Варна. Баща му пада убит като полкови знаменосец през Балканската война преди раждането му, на 16 октомври 1912 г. Стоян расте в интернат за сираци от войните.

Постъпва в Семинария, но след това преминава към военна кариера и завършва ШЗО като кавалерист. Постъпва във въздушния взвод на Военното на Н.В. училище през 1934 г. Произведен е подпоручик в 1937 г.

През 1939 г. завършва в Германия школата за изтребители във Вернойхен и курс за инструктори-изтребители.

Става инструктор в Изтребителната школа - Карлово и от 1942 г. е поручик - командир на ято изтребители Месершмит 109 от 6-и изтребителен полк.

На 1 август 1943 г., огромна армада от над 170 американски 4-моторни бомбардировачи Б-24 "Либърейтър" и Б-17 "Флаинг Фортрис" преминават над България - летят към базата си в Северна Африка, след като са нанесли удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния. Те изпълняват операция "Приливна вълна", чиято цел е нарушаване снабдяването на германската армия с гориво от Румъния.

В битката срещу група съюзнически бомбардировачи българските изтребители постигат първите победи за българската военна авиация: 4 свалени бомбардировача - два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците Петър Бочев и Кръстев.

Стоянов участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета.

След 9 септември 1944 г. участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия.

В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор.

В началото на 1945 г. пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него.

През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. - началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. - полковник, зам. командващ ПВО.

Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители той и съпругата му както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от ДС и ВКР /разработка "ФРИЦ"/ до уволнението му от армията през 1956 г.- без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия.

След това е статист в театър, музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир. И тук той е обект на наблюдение от ДС.

Автор е на книгата "Ние бранихме тебе, София", която претърпява три издания.

През 1992 г. е произведен генерал-майор от запаса. Починал на 13 март 1997 г.

Стоян Стоянов е пълен кавалер на ордена "За храброс"т, единственият в авиацията носител на командирския орден "За храброст". Награден е и с германския "Железен кръст" 2-а степен.

Вечна слава и признателност! Поклон пред героите!