 Васил Делов е роден на 25 декември 1861 г. в град Котел. Семейството по бащина линия е от рода на Георги Раковски. Майката е сестра на Гаврил Кръстевич. Начално образование получава в родният си град. Завършва Априловската гимназия (Габрово).
По време на Руско-турската война (1877-1878) е в град Тулча. Тук се подготвя за следване в Русия при Сава Доброплодни. Овладява френски , немски и руски език. Секретар на Тулчанското общинско управление (1878).
През 1879 г. завършва с първия випуск на Военното училище в София. Действителна военна служба започва в 20-та пеша Варненска дружина (1879). Включва се активно в строителството на Българската армия. Издава „Редовите войници в пехотата“, която е първото ръководство за обучение в Българската армия. Последват „Ръководство за подофицери при изучаване на разсипния строй“, „Окопи за пехота с рисунки“, „Ръководство за офицери при обучението по фехтовка“, „Таблица за бой с нож с рисунки“, „За дисциплинарните наказания и гимнастиката“. Награден е с Орден „За заслуга“.
През Сръбско-българската война (1885) е командир на 2-ра дружина от 8-ми пехотен Приморски полк. Отличава се в боевете при Пирот, Нешков връх, Цариброд и Драгоман. Награден е с Орден „За храброст“ IV степен.
След войната е командир на 22-и пехотен Тракийски полк (1892), 9-и пехотен Пловдивски полк (1893). Полковник от 1896 г. Служи във Видинския гарнизон като командир 3- и пехотен Бдински полк. Командир на 2-а бригада от 6 и 2-а Пехотна дивизия (1901-1912).
През Балканската война (1912-1913) е началник на Хасковския отряд. Българското командване възлага освобождението на Кърджали и кълджалийско именно на Хасковския отряд. На 8-ми октомври Хасковският отряд превзема Кърджали и изтласква войските на Явер паша на юг от Арда, към Мастанли. Тези действия са от огромно значение за българската армия, защото Явер паша с войските си е имал за задача да завземе Хасково и гара Раковскида прекъсне съобщенията по ж.п. линията Пловдив- Търново- Сеймен, Харманли, Хебиочево и Одрин и да попречи на българската войска, настъпваща към Одринската крепост. Едва, когато с дивизията си Делов превзема Кърджали на 8/21 октомври и освобождава град Родосто (дн.Текирдаа в Турция) на северния бряг на Мраморно море на 23- ти октомври 1912 г., го произвеждат в чин "генерал- майор".
Назначен е за началник на 11-та пехотна Сборна дивизия. През март 1913, като началник на Южния отдел на Източния сектор участва в обсадата и щурма на Одринската крепост. Повишен е във военно звание генерал-майор.
През Междусъюзническата война командва 11-та Пехотна дивизия, а по време на Кресненското сражение е командир на Западнородопския отряд.
По време на Първата световна война е генерал за поръчки в Министерството на войната и началник на Втора дивизионна област (1918). Излиза в оставка през 1919 г. Установява се със семейството си в Пловдив.
През годините на вярна служба на Отечеството, Генерал- майор Делов е награден с орден „За храброст“ III и IV степен, 2-ри клас, орден „Свети Александър“ III степен с мечове, IV и V степен, орден „За военна заслуга“ III и IV степен, орден „За заслуга“. Награден е с бронзов и сребърен медали от Германския червен кръст.
 |
Българските герои >